Александър Мирчев е един от най-големите световни икономисти, който опита да предупреди световната общественост за идващата световна икономическа криза и побликува план за справяне с нея. Той е основател на компания Крул Корпорейшън (Krull Corporation), чиято основна цел е извършване на консултации на проекти от световен мащаб. Стационираната във Вашингтон (САЩ) компания, е специализирана в икономическият растеж, индостриалното развитие и преструкторирането. От както е очредена компанията на господин Мирчев е консултирала благополучно както глобални фирми и компании, така и правителства по въпросите относно развитието и успешното разработване на пазарите в различни региони на света. В началото на 2010 година той обсъди с Euro Week голобалните икономически планове за стабилизиация на финансовите институции в бързо развиващите се пазари, където изказа своето експертно мнение по въпроса. Според него, новите икономики имат по-добър шанс за преодоляване на икономическата криза от старите. В държави като например Китай, Русия, Индия, Бразилия, Казахстан и други държави с подобна икономика, ако се приложи метода на широко обхватна фискална стабилизация, съчетана с рекапитализация и либерализация на изискванията за резервите все още имат шанс да се изолират от негативите на световната икономическа криза. „В настоящата икономическа борба е важно за бързо разрастващите се икономики да не прекъсват стремежа си за модернизация и изградената си програма за свободен пазар за по-добра производителност и конкурентноспособност, които ще им дадат способност да се конкурират в едни по-стабилни за икономиката времена”, коментира пред Euro Week Александър Мирчев. Като председател на борда на директорите на казахстанското държавно инвестиционно средство „Kazyna” и като съветник на казахстанския министър-председател Карим Насимов по икономическите въпроси, д-р Мирчев изказа несъгласие с идеята на правителстворо на САЩ за стартиране на голям план за финансова помощ, с цел възстановяването на доверието в световната финансова система. Според Мирчев затварянето на независимата пазарна търговия на САЩ за новите пазари ще се отрази неблагоприятно на нововъзникващите пазари, тъй като това ще доведе до рязък спад на стойността на търговските стоки, които в съчетание със ситуация на ликвидност ще изчерпят всички финансови средства на новите пазари в преход. Д-р Мирчев подчерта, че всеки един от новите пазари е уникален и не трябва да се слагат под общ знаменател. Като председател на борда на директорите на Казахстанския фонд за устойчиво развитие „Kazyna” Александър Мирчев сподели, че в случая с казахстанската икономика нещата зависят успешното развитие на т.н. развити пазари. Основната цел и мисия на д-р Александър Мирчев в „Kazyna” е постигане на стабилност и засилване на конкурентноспособността на икономиката на Казахстан, което ще спомогне на казахстанската икономика да оцелее и устои на срива на световната икономика. За да се справи с проблемите във финансовия сектор Казахстан въвежда „Фонд за стабилизиране на активите”. Според Александър Мирчев предприетите в страната мерки са добри за Казахстан, но най-вероятно няма да имат ефект при други икономики, поради тази причина към всеки нов пазар трябва да подхожда различно, като се вземат предвид неговите специфики и нужди.
Александър Мирчев – Американският пазар: Банкиране на субсидиране
08.08.2010Печатът на САЩ на еднодоларова банкнота
„Всички погледи са върху реакцията на пазарите към антикризисните мерки на Вашингтон. Но един въпрос все още предстои да бъде разгледан: предотвратяването на бъдещ пазарен разпад.”, Докладва Петър Буксбаум за ISN Security Watch.
От Петър Буксбаум във Вашингтон, за ISN Security Watch.
Началното споразумение, постигнато в малките часове на Неделя сутринта, между американските лидери на Конгреса и Белия дом за измъкването на Уолстрийт отразява презумпция, която е станала почти постоянна от началото на кризата – че правителството на САЩ трябва да се намеси във финансовите пазари.
Основните параметри на предложението за летящо стартиране на глобалните кредитни пазари с вливане на 700 милиарда долара в държавните фондове предизвика известни разногласия във Вашингтон, докато група от бунтовнически републиканци в Камарата на представителите се отдели, но по-късно и те се приобщиха и се стигна до консенсус на Конгреса.
Републиканското предложение би се опитало да привлече капитал за американските пазари, като позволява базирани в Америка мултинационални компании да репатрират чуждестранни печалби със силно намалени данъчни такси. (Малка група от консерватори все още се поддържат срещу антикризисните мерки)
Републиканската схема, ако работеше въобще, щеше да отнеме много повече време да стимулира кредитните пазари, отколкото непосредственото вливане на 700 млн. щатски долара от американската хазна. Фактът, че републиканското управление бе убедено да изостави своето предложение, е доказателство за паниката, която е обзела Вашингтон. Предпоставката, която е в основата на преговорите, е, че трябва да се обяви сделка, преди азиатските пазари да бъдат отворени за търговия в понеделник сутрин, иначе световните финансови пазари ще рухнат. Като резултат на това, основните принципи, включени в плана на Белия дом, че правителството на САЩ ще изкупува несполучливи ипотеки, че 700 милиарда щатски долара е някак си точното число и че планът трябва да бъде приложен от Министерството на финансите, не са били подлагани на внимателно разглеждане.
Всичко това последва от приватизирането на AIG от американското правителството, най-голямата световна застрахователна компания, национализирането на ипотечните банкери Фани Мей и Фреди Мак и предварителното залагане на 29 милиарда щатски долара за финансирането на постижението на банката Bear Stearns, на JPMorgan Chase. Федералният резерв също изсипа 300 милиарда в глобалните кредитни пазари, чрез програми за финансиране, управлявани от Европейска Централна Банка и централните банки на Канада, Япония, Англия и Швейцария, намалявайки паричните резерви на институциите.
Нова истина?
Какво биха си помислили лидерите на развиващите се пазари, като Индонезия, Русия и Аржентина за съвета, който получиха от Америка, по време на разместване на пазарите, което те преживяха през последното десетилетие? От края на Студената война Вашингтон проповядва идеята за оставяне на пазарите да разрешават собствените си проблеми и за премахването на правителството от пътя им, дори на цената на масови икономически сътресения. От 1990 американската хазна и американският обезпечителен международен валутен фонд настояват, че страните, обхванати от икономическа криза, трябва да приемат пазарно ориентираната политика, или иначе казано – държавни разходи и приватизации на държавни компании, като условие на кредитите от МВФ. Тази политика довежда до изостряне на цени в Индонезия през 1998, което пък от страна на бунтовниците води до насилствено пенсиониране на диктатор Сухарто и спад в ценните книжа, както и инфлация в Русия през същата година. През 2001 милиони аржентинци от средната класа бяха доведени до мизерия. Доскоро Вашингтон практикува това, което проповядваше, отстъпвайки от регулиране на инвестиционните банки и финансовите пазари. Но сега, когато последиците от тази небрежност се проявиха, Федералният резерв и Министерството на финансите побързаха да захвърлят настрана техните „библии” и да посегнат към друг том, вероятно „Das Kapital”.
Национализацията на финансовите пазари в САЩ можеше да бъде предотвратена, чрез регулации, които щяха да ограничат крайностите, довели до провал. Дори консерваторите във Вашингтон признават, че не е имало алтернатива на правителствената намеса и необходимостта от правителствен надзор.
“Вероятно е вярно, че трябваше да се направи нещо в случая с AIG“, каза Алън Рейнолдс, старши научен сътрудник в либертанския институт Cato, пред ISN Security Watch. “Но да се направи нещо, значеше да се направи нещо друго, като например предложение за подсигурен мостов заем, докато AIG се ангажира със системни продажби на активи.”